Три отделни проучвания са били проведени на тази тема. Включвали са около 5 000 деца и са ги наблюдавали от раждането им докато станат на 14 години. Всяко дете било тествано за интелигентност на всеки 2 години.
Тестът включвал четене, четене на глас, тестове със снимки, свързване на думи и други подобни задачки. Било изследавано и поведението на родителите. То било оценявано на базата на емоционална връзка с децата им, навици, пушене и други пристастявания и тн.
Други фактори взети в предвид били икономическото състояние на семейството и семейното дърво и история.
В много случаи, първото дете се представяло сравнително по-добре на тестовете от братята и сестрите си на същата възраст. Освен това, първородните деца в последствие имали повече кариерни постижения и печелили повече пари.
Но защо?
Не е изненадващо, че родителите обръщали все по-малко внимание на всяко следващо дете. Те им четяли по-малко и обръщали по-малко внимание на образователните активности, които правели заедно. Всяко дете, обаче, получавало едно и също количесто емоционална подкрепа.
Учените характеризирали първородните деца като по-ориентирани към постижения. Качество, което често е отговорно за добро представяне в училище и на работа. Първите деца често искали да са лидери и много добре се справяли в тази роля.
Средните деца често били описвани като миротворци. Те били много социални и лоялни във връзките си. Имали качествата да преговарят успешно и винаги да намират компромис във всяка ситуация.
Най-малките деца се оказало, че са много по-дружелюбни от по-големите си братя и сестри. Те били изключително социални, убедителни и обожавали да излизат. Били и най-креативните.
Описаното по-горе проучване подбудило много дискусии, спорове и не се харесало на много хора. Дори най-големите му поддръжници признават, че е много трудно да се направят подобни заключения и че едва ли получените резултати важат за всеки един случай. Те признават, че да се достигне до краен и твърд резултат е изключително трудно, защото всеки дом и всяко домакинство са различни.
Въпреки това, няма как да отречем, че има някаква истина в това проучване и то би могло да бъде полезно. Психолози и съветници може да го имат в превид, когато се срещат с пациент, за да знаят по-добре как да подходят към него. Образователните системи също могат да го вземат в предвид, когато подхождат към някое дете индивидуално.
В заключение, моля ви, забравете за това проучване следващият път, когато се съберете със семейството си. Особено, ако има алкохол …
