Детството е един от най-щастливите и безгрижни моменти в живота на всеки. Учим се, растем и се превръщаме в личности. За родителите, този период преминава в постоянни тревоги дали се справят достатъчно добре. Истината е, че и вие растете, както и детето ви. Щом сте тук и четете това, значи мислите и искате децата ви да са все по-щастливи. Това значи, че сте страхотен родител.
Ето няколко предложения как децата ви да са по-щастливи:
Оставяйте ги да играят – това е единствената им задача. Да, след време ще трябва да пишат домашни и да ходят на училище. И времето за учене ще дойде. Докато са малки им позволявайте да прекарват цялото си време в игри.
Не се карайте и не спорете пред тях – децата се развиват много бързо и попиват като гъби. Ако демонстрирате такова негативно поведение пред тях е много вероятно да ги бележите за цял живот.
Не ги сравнявайте с други – всички сме подложени на стрес да сме най-добрите, най-умните, най-успелите. Спестете това на децата си. Всички деца са различни, на база на какво ги сравнявате? Оставете ги да се развиват със собствената си скорост и в собствената си посока.
Научете ги, че е нормално да се чувстваш зле понякога – всяко дете спонтанно се ядосва, натъжава или става раздразнено. Научете ги, че това е нормално, и зачитайте тези техни емоции. Обсъдете ги с тях, вместо да ги приемате за несериозни или да се ядосвате на свой ред.
Признавайте усилията им – научете ги, че да работиш здраво се отплаща. Благодарете им ако ви помогнат с нещо и ги поздравете, ако имат някакъв успех. Така ще се чувстват ценени и ще се стараят да са все по-добри с всеки изминал ден.
Научете ги на семейните ценности – имайте традиции, които да спазвате. Това е знак за стабилно домакинство. Така ще им помогнете да си формират щастливи спомени и ще ги научите какво е да живееш в мир и любов. Както са израснали, така ще искат да живеят и ще търсят около себе си на по-късна възраст.
Позволявайте им да се променят – недейте да контолирате всяко тяхно движение и да правите всички избори вместо тях. Оставяйте ги да избират дрехите си, да пререждат стаята си, да търсят какво им харесва и какво не им. Ако искат нещо малко, което не ви коства кой знае колко усилия – защо да не удовлетворите желанието им? Все пак, искаме децата ни да са личности с характер.
